От Николай Слатински
1992-1994 г.: аз съм председател на парламентарната комисия по национална сигурност. И понеже се срещам с представители на Турция, от нашето Външно министерство ми дадоха две странички ситно изписан текст – едната съдържаше всички наши искания към Турция, другата – всички искания на Турция към нас.
2002-2006 г.: аз съм секретар на президента по националната сигурност. И понеже се срещам с представители на Турция, от нашето Външно министерство ми дадоха две странички ситно изписан текст – едната съдържаше всички наши искания към Турция, другата – всички искания на Турция към нас.
И знаете ли кое е любопитното? Ами практически страничката с нашите искания към Турция си бе все същата. А страничката с исканията на Турция към нас бе абсолютно различна.
Ние 25 и повече години си повтаряме едно и също като прилежни чавдарчета, които труда обичат и на помощ първи се притичат, а Турция е постигнала абсолютно всичко и сега иска вече, както казват в Перник, и майка си, и баща си.
Това е Турция. Тя е като природно явление, почти обективно, извън нас. Ние не можем да се сърдим на природното явление (перничани знаят, че и да се сърдят на земетресението, това няма да им помогне особено). Природните явления трябва да се прогнозират и ако може – предвиждат. Да се прави и невъзможното да се минимизират щетите от тях.
Премиерът много обича да се разполага комфортно в средата на международните отношения. Но за да станат младите хора магистри по международни отношения и да имат знанията, че да са добри специалисти в международните отношения те трябва да прочетат стотина книги средно по 300 страници. На премиера ни му липсват тези 100 х 300 = 30 000 страници в международните отношения. А отсреща Турция има дипломатическа школа, която е високо образована, чела и надчела, мислила и премислила. С Турция в международните отношения шега не бива!
Тя е нещо като птичия грип. Той се опитва да зарази редица държави, но някъде имат здрава имунна система и той не успява, а някъде имунната система е разбита и той преуспява.
Проблемът не е в Турция, проблемът е в България. Тя е държава със силно отслабена (така говорим ние в Перник) имунна система. Имунната система на държавата са специалните служби, дипломацията, полицейските служби и стратегическите центрове за анализ и прогнози.
Алтернативата каква е? Премиерът се разполага комфортно в международните отношения, държи си приветливо, импровизира и гледа на нещата с поглед на откривател. Така един колега навлиза в науката Геополитика и всичко му е ново, всичко му е интересно и със свещената иоскреност на начинаещия той смята, че всичко е просто и ясно, че той го знае и започва да спори с такива като мен. А аз, понеже симпатизирам на искрените персони, се притеснявам да му кажа колко всъщност малко знае.
И се случва, каквото се случва. Ние с добродушие и чувство за правене на голяма политика подадохме, както казват в Перник, благ пръст на Ердоган. А той иска да ни отхапе ръката.
Сега викаме олеле!
Ами олеле, я!
Защото един от законите на националната сигурност е, че в международната сигурност куцото пиле не го пази нито Господ, нито Аллах…
Препубликувано от Фейсбук
